Девическата ни гимназия изпреварва Австрия

След Освобождението София е все още едно голямо село с 15 000 жители и малко над 3000 паянтови къщи. Едва са подбрани помещения за княжески дворец и за няколко министерства. Но новите столичани бързат да докажат, че са цивилизовани и в крак с времето

След Освобождението София е все още едно голямо село с 15 000 жители и малко над 3000 паянтови къщи. Едва са подбрани помещения за княжески дворец и за няколко министерства. Но новите столичани бързат да докажат, че са цивилизовани и в крак с времето. На 6-ти септември 1879 г. със специален указ в къщата на турчина Нури Ефенди, в района на днешната съдебна палата, е открита първата ни девическа гимназия. За сведение - изпреварвайки някои европейски страни, като Австрия, например.

Наистина кандидатките не напират - на приемния изпит за "кратки познания" се явяват едва 39 момичета. Девет от тях отпадат. Първите ни гимназистки са на различна възраст и от различни места - софиянки са само четири. Има и една българка от Кишинев, няколко са от поробена още Македония. На учебната скамейка  в София сяда и една млада сръбкиня. Правителството щедро подкрепя начинанието, като отпуска  стипендия на половината от момичетата. От "женската гимназия" се очаква да ги подготви за отлични домакини и добри майки, за добри и достойни възпитателки-учителки.

С уредбата на гимназията се заема свещеникът, изповядал Левски при бесилото - протойерей Тодор Митов. Той преподава  география и закон Божий. Учебните предмети са общо десет. Преподавателите обаче са малко - по-образованите българи предпочитат чиновническата кариера. На помощ идват чужденци - предимно чехи, словенци, хървати. Въпреки нуждата министерството си има критерии и не всяка молба за учителстване се одобрява. Шопът си остава подозрителен и консервативен. Това изпитва на гърба си една дама от Фокшан, пожелала да преподава френски език на девиците. Макар и в зряла възраст, тя бързо пленява всички с  красота, обноски и интелект. Скоро обаче някой от колегите й чужденци разпознава в нея популярна навремето артистка, подвизавала се на театралната сцена в Монако. След бурен скандал настоятелството прогонва предизвикателната дама от София.

Рисуване на момичетата преподава чешкият иженер Георги Прошек. През 1881 г. обаче той се залавя с откриванетао на най-голямата бирена фабрика на Балканите и в часовете често го замества съпругата му. От това  момичетата не губят - тя е не само майстор в рисуването, но също тъй пее и свири на пиано.  Все пак има и три учителки българки - и трите с името  Мария. Мария Юрданова-Каракулакова  учи момичетата на ръкоделие, Мария Касабова  - на френски език, а Мария Шишеджиева преподава  български език, аритметика и краснопис. Нея Иречек, по това време секретар на "народното просвещение" сочи като достоен пример за истинско самопожертвование и най-заслужила за преуспяването на гимназията.

Първият випуск  завършва през юли 1883 г. със зрелостен изпит. С "тържествен акт" 12 ученички получават свидетелства и награда - книга. На изложба те показват и уменията си - ръкоделия, бродерии, възглавници, рисунки. Целият град се вълнува и коментира успехите им. Една от завършилите, старозагорката Жана Петрова,  става  учителка в своята гимназия. През учебната  1884/85 г. там преподава и 24-годишната Екатерина Каравелова. Като съпруга на министър-председателя Петко Каравелов обаче тя  отказва да получва заплата.

Гимназистките са първите българки , които "упражняват" гимнастика - предмет нечуван за девици. Задължително изучават танци, вземат уроци по пиано - подготвят се за бъдещи дами във висшето общество. Нищо чудно, че от дипломираните девици най-много се интересуват  самотните ергени на държавна служба, изобилстващи в столицата. След омъжването си повечето образовани българки си остават вкъщи. Но има и такива, които желаят  друга кариера. Нов хоризонт се разкрива  за тях след 1901 г. , когато на българките е разрешено да следват в университета наравно с мъжете. По това време Софийската девическа гимнзия вече има повече от 1000 ученички.

Център на остри дебати става внесеният през 1904 г. в парламента Законопроект за държавното девическо образование. Според него такива гимназии трябва да има не само в София, но и в Пловдив, Търново и Варна, а редом с тях средни педагогически училища ще подготвят учители.

Някои депутати обаче смятат, че това е много за България. Споделя се и опасението, че когато образованите жени се издигнат и вземат властта, първата им работа ще бъде  да закрият кръчмите. Министърът на просвещението Иван Шишманов обаче обяснява, че в девическите гимназии ще се изучава и готварство, кроячество, шивачество. Накрая, въпреки бурните прения, законопроектът е приет.  Автор: Албена Иванова